Звездата на Барселона Роналдиньо дори не е мечтал за такова начало на защитата на титлата в Шампионската лига след победата с 5:0 срещу Левски в среща от група "А". "Тази победа, постигната по такъв убедителен начин, ще ни даде още повече увереност. Това беше една страхотна вечер за нас, радвам се, че аз също успях да се запиша сред голмайсторите. Не можем да искаме повече от това", коментира Роналдиньо пред клубната телевизия на Барселона. Междувременно авторитетният вестник "Ел Мундо Депортиво" пише в коментара си за мача, че Барселона е направила голеада срещу отбора на Левски, който е затвърдил очакванията, че ще играе ролята на Пепеляшка в тази група. Отстрани може да е било лесно, но то бе само привидно, каза Людовик Жули. Френският халф на Барселона, който носи номер 8, излезе спортно облечен от съблекалнята и отдели нужното време на репортерите.
- Загубата за Левски е тежка, но те ни затрудниха много. Искаха да се представят по-добре, но не съумяха срещу нас - продължи той. Жули уточни, че сигурно най-тежко ще е на неговия сънародник в Левски Седрик Бардон.
- Зная, че той искаше да спечели тук, но не стана и сега ще е тъжен. Дано Левски се съвземе и играе по-добре в следващите мачове - завърши французинът.
Даниел Боримиров: Не очаквах мачът да се развие по този начин. Не излязохме с нужното самочувствие и не оказахме съпротива, а срещу супертим като Барса това е фатално. Трябва да си направим изводите. Получихме ранен гол и това допълнително понижи самочувствието ни. След почивката искахме да направим нещо повече, но третият гол в началото на второто полувреме ни довърши. Получих травма в прасеца след сблъсък с Джовани ван Бронхорст. Надявам се да се оправя за неделя, когато е дербито с ЦСКА. Сега ще направим разбор и ще видим грешките си. Не трябва да се отчайваме, все пак играхме с европейския клубен шампион. Не успяхме да покажем това, което можем. Ще се опитаме до края във всеки домакински мач да взимаме максимума. Ако успеем да откраднем нещо и като гост, ще бъде много добре. Предоставихме им възможности да развиват атаките си, а това при такива класни играчи се оказа фатално. Не мога да кажа дали имаше страх, но при всички положения бяхме много респектирани. Емил Ангелов: Няма какво да се заблуждаваме, играхме с най-добрия отбор в Европа и видяхте какво се получи. Играхме колкото можем, но те са много по-добри. Превъзхождаха ни и физически. Мисля обаче, че ако играем отново мача, няма да допуснем толкова голове. Ясно е, че Челси и Барса са фаворити в групата. Срещу Вердер е шансът ни да направим нещо. Тази загуба няма да повлия за мача с ЦСКА. Игор Томашич: Беше много трудно. Барселона е на много по-високо ниво от нас. Опитахме се да се противопоставим, но не стана. При големите отбори е така. Вкарват повечето си положения, както стана и в този мач. Първият гол ни се отрази лошо и малко ни стресира. Все пак опитахме да направим нещо, но нямахме и шанс при някои от възможностите, които създадохме. Не мисля, че сме обречени срещу Челси като домакини, можем да вземем нещо от този мач, но ще бъде изключително трудно. Вярвам, че няма да се превърнем в боксова круша на групата. Трябва бързо да забравим този мач и да мислим за двубоя с ЦСКА. Станислав Ангелов: Барселона е изключително класен отбор. Опитахме се да се противопоставим, но такива са реалностите. Не трябва да навеждаме глави, има още мачове. Публиката ни беше невероятна, подкрепяше ни до последната минута, но за съжаление малко я разочаровахме. Есента не свършва с един мач, вярвам, че сега ще сме още по-мотивирани срещу ЦСКА. Тежка загуба срещу суперотбор. Нямаше стъписване сред нас, но за съжаление Барса е суперотбор. Досега имахме късмет, но днес той ни подмина. В други мачове сме се измъквали, но сега не стана. Не искам да коментирам съдията за положението, при което бях съборен и можеше да се даде дузпа. Димитър Телкийски: Пролича си, че все още има какво да учим. Опитвахме се да се надиграваме с Барселона, но естествено не се получи. Първите два гола решиха всичко. После имаше само един отбор на терена. Ще се постараем да играем по-добре и да измъкнем точки. Барса ни надигра по всеки един показател. Христо Йовов: Не очаквах такава загуба. В този мач се видя действителното ни ниво. Изиграхме плахо мача. Дойдохме и видяхме как се играе футбол на един велик стадион. Няма значение дали имаше дузпа за нас или не. По-важното е да си извадим необходимите поуки. Георги Петков: Не е приятно да ти вкарат пет гола. Видяхме как се играе перфектен футбол. Не мога да кажа къде сбъркахме. Барса разполага с уникални футболисти, които направиха уникални неща на терена. Основното им превъзходство дойде от това, че си подаваха много по-добре топката от нас. Надявам се да се отърсим от тази загуба възможно най-бързо и още в неделя да покажем истинското си лице. Елин Топузаков: Барса ни изнесе урок по футбол. Дебютирахме в Шампионската лига, но не можахме да покажем истинските си възможностите си. Можем повече отколкото играхме днес. Смятам, че това ще се види в домакинските ни мачове. Не мисля, че разликата е отчайваща, но Барселона наказваше всяка наша грешка. Огорчен съм, че разочаровахме хората, които бяха дошли да ни подкрепят. Но този мач ще ни даде необходимия опит и поуки за предстоящите мачове занапред. Живко Миланов имаше тежката задача да опази най-добрия футболист в света - Роналдиньо. Той каза, че не се е притеснявал от именития си противник и се е борил мъжки с него.
- Чувствах се нормално през целия мач, тъй като добре знаех каква е класата на Роналдиньо. Беше ми доста трудничко. Досега го бях гледал само по телевизията. Имах указания от треньора Стоилов да бъда навсякъде с него и се опитах да дам максимума от себе си. Чувството да излезеш на "Ноу Камп" пред толкова много хора е невероятно. Само може да ме радва, че имах тази възможност. Мачът с Барселона няма да ни се отрази на сблъсъка с ЦСКА. Миналия сезон отново трябваше да играем с червените само няколко дни след двубой с Шалке. Справихме се тогава, очаквам победа и сега - допълни Миланов.

---

Статия от pe3ukTop - LevskiFC.com

I believe I can fly, I believe I can touch the sky...*

Трудно е след такъв мач да напишеш каквото и да било, което да не издава тоталната ти изненаданост за несъстоятелността на отбора ти. Трудно е да запазиш спокоен поток на мисълта и да отделиш емоциите от разума. Трудно е да напишеш нещо позитивно, нещо за което да можеш да се хванеш като удавник за сламка. Затова и няма да се опитвам, тези редове са повече плод на емоции отколкото на разум, но все пак си мисля че който иска да намери рационалност в тях ще я открие.

На нас гледащите отстрани е трудно да коментираме, но мислите ли че на ТЯХ им бе лесно? Мислите ли че не им бе трудно за се изправят срещу може би най-силния състав в историята на футбола, състав в който играчи като Лионел Меси(новото дете-чудо на аржентинския футбол), световния шампион Лука Дзамброта, бразилския национал Едмилсон и испанския такъв Хави, са резерви? Лесно ли им беше?

Наум ми идва един сблъсък на днешния капитан на Левски и тогава голобрад младеж Елин Топузаков с носителя на Златната топка и най-гениален играч за последните 20 години, според личната ми оценка, Зинедин Зидан, отпреди 8 години в мача Левски-Ювентус. Тогава Зидан правеше почти всичко, което поискаше на ст. "Георги Аспарухов". Но как да не предизвика симпатия голобрадия младеж, когато го видиш да изстисква до край всичките си сили, да бяга като за последно, да се опитва да разгадае гениалността на французина? Как да съдиш един играч за това, че не е имал късмет и щастието да се развива в нормални условия или затова че няма природния талант да се противопостави на най-добрия, който се е докосвал до тази игра за последните няколко деситилетия?

Онзи ден видяхме подобна картина на ст "Камп ноу" в Барселона, но този път на отборно ниво. И въпреки че сините излезнаха леко сплашени на терена, те отново се раздадоха... от първата до последнат аминута. Опитваха се да вкарат от първия до последния съдийски съгнал. Те се опитаха да се надиграват с най-добрия. Не защото имаха илюзията че ще го победят, а просто защото това е игра и по подразбиране главната цел в нея е да надиграеш противника. Преди повече от 2 години Станимир Стоилов застана начело на Левски и обеща - "Левски ще играе по един и същи начин - с трима нападатели, като домакин и като гост, срещу Родопа и срещу Барселона", Тогава той не осъзнаваше какво изпитание му готви съдбата. Не знам дали му е минавало през ума преди този мач да забърка бетона в задната линия на Левски и да се опита да падне с колкото се може по-малко от Барселона. Не знам дали е съжалявал след мача заради това че не го направи.

Знам обаче едно - Левски игра футбол на един от най-футболните стадиони на тази планета. Левски игра по същия начин по който игра и срещу Марек 3-4 дни преди това. И как при това положение да се сърди човек на Георги Петков за това, че направи първата си сериозна грешка от 2 години насам в може би най-важния мач, след като с години търпя да е резерва на един не по-силен вратар, който допускаше грешки като тази от вторник на всеки втори важен мач, само и само за да дойде неговия момент и да измъква сините мач след мач, положение след положение, за да се стигне до Барселона? Как да се сърдиш на Игор Томашич че се подхлъзна на подгизналия от дъжда терен, след като в продължение на месеци рискуваше здравето и кариерата си заради Левски, как да кажеш лоша дума за него след като 5 дни след като изгуби съзнание на 2 пъти на терена и 3 дни след като не знаеше кое е ляво и кое е дясно, излезна срещу Киево и не изгуби въздушен двубой? Как да се сърдиш на най-силния капитан на Левски(не като футболни качества, по-скоро като морални такива), който съм гледал в скромното си съществувание, заради това че не покри Иниеста при гола, при положение че отказа руските милиони за да каже през сълзи - тук е моето място, искам да играя в Левски? Как да се сърди човек новия голобрад герой на Левски Живко Миланов, след като цял мач не остави новия най-добър на планетата, Роналдиньо, да пипне топката... до 93 минута? Как да се сърдиш на Ричи и Боримиров затова че отстъпиха средата на терена, при положение че срещу тях играят играчи, чиято цена е колкото на цялата "А" група, заедно с всички бази, заради които шефовете на клубовете вдигат толкова шум? Как да се сърдиш на "бижутера" Йовов, че не можа да сътвори поредното бижу, при положение че те е дарил с толкова положителни емоции през последните няколко години? Как да се сърдиш на летаргичния Мечо, че почти не пипна топка цял мач, след като те е довел до този своеобразен връх на клубния футбол - Шампионската лига? Как да погледнеш накриво на Седрик Бардон, който се заби в калта на българския футбол, и започна да влачи отбора на гърба си от първия си мач срещу Оксер, та и до ден днешен, а и имаше мотивацията да стане даже по-добър отколкото преди да дойде, за разлика от всички други чужденци? Как да се сърдиш на Станислав Ангелов, който бе единствения който показа пълните си възможности на терена и на няколко пъти хвърли в смут защитата на Барселона? Как да укориш Емил Ангелов че падаше като покосен при всяко получаване на топката, след като в последните години се превърна в големия жокер на Левски, който си създава положение дори да влезе само за 1 минута?

И последно - как да се сърдим на Станимир Стоилов че не каза на тези момчета да се приберат и да пазят "бойкото" 0:1 или 0:2, а вместо това ги остави да преследват мечтите си - да играят футбол на един футболен стадион срещу най-добрия футболен отбор и най-добрите футболисти, които тази игра ще познава за следващите 5-10 години? "Продължаваме да мечтаем" бе мотивът на Левски през миналата година. Всеки може да играе защитно срещу Барселона и да падне. Всеки може да не мине центъра с Барселона и да допусне "само" 2-3 гола. Не всеки обаче може да играе красив, нападателен, истински футбол на "Камп Ноу". "Цели се в луната, ако не я уцелиш, поне ще си сред звездите" гласи една максима. Щастлив съм че във вторник вечер, левски бе сред звездите и макар и бледо блесна на футболния небосклон, макар и малко хора, успяха да видят този замъглен от резултата блясък. Левски продължи да мечтае!

След мача Стоилов каза - можем да вземем и 5 победи в следващите 5 мача и всички псевдожурналистчета му се изсмяха. Някой дори го обявиха негласно за лумпен. Да, това са същите тези! Същите, които преди 2 години му се смееха, когато каза че Левски ще играе нападателен и красив футбол дори срещу Барселона! Това са същите тези, които побързаха да креснат за оставката му след първия провал с Беверен и втория мини-такъв срещу Публикум. Това са същите тези дребни душици, които после се наредиха на опашка за да му лижат задника(с извинение), когато без лев за трансфери докара Левски до 1/4 финал на УЕФА и ШЛ. Мъри, продължавай да мечтаеш, аз лично харесвам тази мечта - човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Аз вярвам в своите мечти, а вие?
---------
*I belive I can fly, I believe I can touch the sky - "Вярвам че мога да летя, вярвам че мога да докосна небето...", част от песента на R. Kelly "I believe I can fly" PS На тези които предпочитат да паднат 0:5 от Барселона, играейки красив футбол, а не да докопат 0:2 без да минат центъра...